„ЧТО – ЖИЗНЬ...”
Игорь Васильевич Лотарев/ Северянин (1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАКВО Е ЖИВОТЪТ
Животът! В бъдното възторзи,
очакване на светли дни.
Смъртта от всичко ни разтрогва,
живота с гавра да сломи.
Като живота: скръбна близост
готов съм с теб да разцъфти...
Като смъртта: и зло, и низост,
и безсърдечна мъст си ти.
Ударения
КАКВО Е ЖИВОТЪТ
Живо́тът! В бъ́дното възто́рзи,
оча́кване на све́тли дни́.
Смъртта́ от вси́чко ни разтро́гва,
живо́та с га́вра да сломи́.
Като́ живо́та: скръ́бна бли́зост
гото́в съм с те́б да разцъфти́...
Като́ смъртта́: и зло́, и ни́зост,
и безсърде́чна мъ́ст си ти́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
ЧТО – ЖИЗНЬ...
Что – жизнь? грядущим упоенье
И ожиданье лучших дней.
А смерть – во всем разуверенье
И издевательство над ней.
И я – как жизнь: весь скорбь, весь близость
К тебе, готовый вновь расцвесть…
А ты – как смерть: вся зло и низость,
Вся – бессердечие и месть.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Редовно публикува поезия от 1904 г. Съосновател е на литературното направление егофутуризъм (1911 г.). От 1918 г. живее в Естония. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Преводач и съставител е на антологията с естонски поети на руски език „Поэты Эстонии” (1928 г.). Гастролира в различни страни на Европа и изнася публични четения в Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Чехословакия, Финландия, България, Румъния, Югославия, Франция и др. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (1922 г.), „Плимутрок” (1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Солнечный дикарь” (1924 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Колокола собора чувств” (1925 г.), „Рояль Леандра” (1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.), „Медальоны” (1934 г.), „Рояль Леандра” (1935 г.) и др. Умира на 20 декември 1941 г. в гр. Талин, Естония.